Всеправославна светиня
400 години от обновлението на съборния храм "Успение на Пресвета Богородица" в Бачковския манастир
Георги Тодоров
През настоящата година се навършват четири века от обновлението на главния храм на Бачковската св. обител "Успение на Пресвета Богородица". Строителният надпис по този повод гласи: "При игуменството на г-н Партения в 7112 г. се съгради от основи божественият и славен храм." Годината е по летоброенето от сътворението на света и съответства на 1604 г. от Рождество Христово. Точната дата на обновлението не е известна, затова честването на тази преславна годишнина се разпростира върху цялата 2004 г. и несъмнено украсява с особена тържественост храмовия празник на 15 август.
От сега действащите български манастири Бачковският е третият по древност, слава и големина след Зографския и Рилския.
Обителта е основана през 1083 г. от видния ромейски сановник грузинеца Григорий Бакуриани, "севаст и велик доместик" на войските в западните владения на империята при император Алексий Комнин (1081-1118). През 1084 г. Бакуриани дава Устав (типик) за устройството и управлението на манастира, в който е заложен грузинският народностен състав на монасите, освобождаването му от данъци, а също и неговата независимост спрямо епархийската власт. Тази древна традиция намира своето продължение и в днешния ставропигиален статут на обителта.
Така е положено началото на най-ранния, грузинския период в историята на манастира. От този период са съхранени две важни сгради - Бакуриановата костница (ХI в.) и църквата "Св. Архангели" (ХII в.). Костницата е световно значим паметник на православното изкуство от времето на Комнините. Благодарение на щедро дарение от фондация "Левентис" през последните години стенописите на Костницата бяха реставрирани и днес тя е достъпна за поклонници и посетители.
През следващите векове манастирът неколкократно преминава в пределите на Второто българско царство и е обдарен от българските владетели. Голям негов ктитор и покровител става през ХIV век цар Йоан Александър, чийто стенописен портрет виждаме в преустроения по това време притвор на Костницата.
В края на ХIV век, след завземането на Търново от турците, св. патриарх Евтимий Търновски е пратен на заточение в манастир в южните български земи. Почти всички учени приемат, че това е била именно Бачковската света обител, където той е прекарал последните години от своя живот. Тук той е починал най-вероятно на 4 април 1404 г. Тук е бил погребан.
Пребиваването на най-великия български патриарх в обителта и оставането на неговите св. мощи в нея превръщат Бачковския манастир в първостепенна светиня за българите. Личността на св. патриарх Евтимий е емблематична за своето време. Той олицетворява едновременно духовното величие на Второто българско царство, блясъка на тогавашната българска православна култура, трагизма на изчезването за цели пет века на българската държава и пребъдването на Държавата на Св. Дух.
Мощите на св. патриарх Евтимий остават в манастира и чак до втората половина на ХIХ век на гроба му се поддържа неугасимо кандило. В такъв неугасим духовен светилник за българите се превръща Бачковският манастир, където евтимиевската духовна традиция се съхранява и след кончината му чрез неговите ученици и последователи.
Знаменателно е, че именно тук пожелават да бъдат погребани екзарх Стефан († 1957), първият признат от цялото Православие предстоятел на възстановената самостойна Българска православна църква, и патриарх Кирил († 1971) първият български патриарх след св. Евтимий Търновски. Така обителта се превръща в единственото съхранено упокойно място на българските патриарси и в символ на приемствеността на българската духовна йерархия.
Малко се знае за историята на манастира през ХV и ХVI век. Това са трудни времена, когато обителта изпада в криза и разруха. Въздигането започва в края на ХVI век като част от едно възрожденско движение, което обхваща всички български земи. Възстановени са жилищните сгради, трапезарията. Кулминация на този подем е въздигането на главния манастирски храм през 1604 година. Това е сграда, която впечатлява не само с размерите си, но и с красотата и хармоничността на архитектурното решение. Тя е най-високото постижение на храмовата архитектура по нашите земи през първите четири века на турското иго. Вписана в единен ансамбъл с древния храм "Св. Архангели", църквата и днес радва с прекрасните си пропорции. Изписана е през 1643 г. с иждивенията на цариградския велможа Георги. Стенописите от това време, които са запазени в притвора, понастоящем са в тежко състояние, но въпреки това свидетелстват за високия духовен ръст на нашите предци.
Недостатък на българската историческа наука и изкуствознание е, че са повлияни от гръцко-българската националистична разпра през ХIХ век, която взема печалната форма на "църковна борба". Този политически конфликт, облечен в "църковна" реторика, създава предубеждение към цялата "гръцка" (гръкоезична) култура у нас. Вярно е, че през втората половина на ХVIII век и особено през ХIХ век се разгръща новогръцкият национализъм, но той далеч не изчерпва гръкоезичната духовна култура. Така че "гръцкият" период в историята на обителта (фактически до края на ХIХ век) предстои да бъде реабилитиран в българската наука. Той е част от общоправославното наследство, което е и наше.
От този период е великолепният иконостас в главния манастирски храм, както и прекрасните бачковски икони и църковни утвари, които понастоящем се съхраняват в националните колекции.
Все от този период е изграждането на втория (южния) голям манастирски двор със сключено двуетажно застрояване и храма "Св. Николай Мирликийски" в средата. Храмът е строен от 1834 до 1838 г., а стенописите са дело на самоковския живописец Захарий Зограф, който ги завършва през 1840 г. Това е първият манастирски храм, изписан от художника, който за пръв път в нашето изкуство прави свой стенописен автопортрет. След приключването на тази работа зографът изписва откритото преддверие (аркадата) пред съборния храм "Успение на Пресвета Богородица", което завършва през 1841 г. Показателно е, че дейността на патриотично настроения Захарий Зограф тук е посред "гръцкия" период в историята на обителта. Всъщност гръцкият език е бил основен за диоцеза на Цариградската патриаршия и се е използвал като официален за надписи, грамоти, кореспонденция и пр. от всички православни етноси.
Манастирът остава в цариградския диоцез известно време след Освобождението. От 1895 г. той вече има игумен българин и е ставропигия към Св. Синод на Българската православна църква, какъвто продължава да е и досега.
Бачковският манастир е велика светиня не само за три православни народа грузинци, българи и гърци, но и за цялата Православна църква. Навлязъл в десетото столетие на своето съществуване, той все още крие важни измерения на духовното си наследство. Под ръководството на новия игумен архимандрит Борис, обителта предстои да възвърне изгубения си блясък. 400-годишнината от въздигането на главния храм и 600-годишнината от кончината на св. патриарх Евтимий дават поводи за припомняне древната слава на светинята и за нейното предстоящо ново въздигане.
