За слепотата на една политизирана "църковност"
Ротондата "Св. Георги"

автор Георги Тодоров

Неотдавна Ротондата "Св. Георги" в столицата по решение на кмета Стефан Софиянски бе "подарена" на военното министерство. Няколко пъти бе обявявано освещаването на древния храм, но до днес това не е сторено. Освещаването, богослуженията и грижата за храма, разбира се, са поверени на разколниците. Така доброто решение ­ Ротондата "Св.Георги" да е действащ храм ­ се превърна в антицърковен акт. Този храм е свързан с голямо църковноисторическо събитие ­ Сердикийския събор /4 век/, в него свети отци са проповядвали и защитавали вярата и Църквата. Но какво се случва днес?
Ротондата "Св. Георги" в столицата е предмет на обществената манипулация: бездарна, бездуховна, безсмислена, противохудожествена, противоцърковна...Авторите на проекта са Стоян Янев и Петър Митанов. Целите, които си поставят, не обслужват нито самия храм, нито Църквата. Най-добри са обявените намерения относно Ротондата: да се завърши консервацията и реставрацията, да се привлекат за целта пари от програмата "Рафаело", храмът да стане действащ (на специален режим, съобразен със съхранението на паметника) и така да бъде свързан с духовното обгрижване на българската армия. Всичко щеше да е нормално, ако проектът на Янев/Митанов се беше ограничил до своите естествени граници ­ консервация и реставрация. И никой нямаше да има право да изисква от авторите професионална безпогрешност, тотална безкористност или пълна липса на тщеславие. Съвсем човешко е проектът да има своите професионални грешки и слабости. Съвсем човешко е авторите да използват служебното си положение в общинската администрация, за да елиминират контрола от страна на специалистите и общественото мнение.
Дотук е границата на проекта. Съответно границата на компетентност на екипа Янев /Митанов. Оттук нататък след завършването на консервацията и реставрацията работата би трябвало да се поеме от други. А именно от Министерството на културата, защото става дума за паметник от национално и европейско значение, и от Св. Синод на БПЦ, защото става дума за храм. Но това не стана. Проектът Янев/Митанов се превърна в комбинация, която тръгна да върти на пръста си държавници и министерства.
Първо Музеят за история на София беше елиминиран от Ротондата (1997 г.). Създаде се марионетно нелегитимно настоятелство (1997 г.). Ликвидира се Музеят за история на София (1998 г.).
Кулминацията беше предвидена за тазгодишния Гергьовден, когато Ротондата трябваше да се освети и тук в присъствието на президента (върховен главнокомандващ) да се проведе главната военна церемония. Комбинацията се провали. Президентът не дойде. Освещаването на знамената се проведе на друго място. Не се състоя освещаване на Ротондата като действащ храм. Обратно на това, което Янев/Митанов бяха писали в пресата. Импровизира се резервен вариант. Кметът Софиянски "подарява" неосветения храмов паметник на искрено учудения министър на отбраната. Показва се на обществеността новият иконостас. Обявява се, че официалното освещаване ще бъде на Петдесетница. Но ето, Петдесетница мина ­ пак нищо. Пак пълна информационна мътилка. Никакви обяснения за провала. Пазачът твърди, че освещаването щяло да стане "преди септември".
Тъмният облак, в който са забулени комбинациите около Ротондата, оставя открити безброй въпроси: Какво подари софийският кмет на министъра? Разбира се, не самия храм ­ както впоследствие сам каза. Защото е и нелепо, и незаконно, и ненужно. Армията не се нуждае от собствен храм. Защо Св. Синод на БПЦ бе изолиран от всички тези уж църковни дейности? Как всичко това се съгласува с обявения от президента неутралитет относно разкола в БПЦ. Кой би повярвал не само на неутралитета, но и на честността на самия президент?
Защо хилядолетните раннохристиянски плочи с каменни кръстове, които се съхраняваха в Ротондата, бяха ­ неизвестно по кой закон ­ "подарени" на съседното кафене? Където тутакси бяха вградени в украсата: паноптикум на кича. И защо иконостасът вътре в храма не беше направен от добър екип иконописци и дърворезбари след национален конкурс? В цяла София не съм виждал по-некомпетентно направен иконостас. Има граници, които бездарието и безверието никога не бива да прекрачват! И откъде се взе тази стилистика на безвкусно офис-оборудване? Какви са тези "прозорци" под иконите? Защо няма образ на Благовещението върху царските двери?
Има два възможни подхода: или се прави възстановка с максимална историческа и стилова достоверност, или нещо съвременно. В случая с екипа Янев/Митанов се е получило най-недопустимото. Никаква достоверност и никаква стилова съвместимост ­ иконите са в стилистика от нашето Възраждане, а в Ротондата няма и никога не е имало нещо от този период, защото от началото на ХVI век до Освобождението тя е била превърната в джамия.
Ротондата "Св. Георги" е светиня от изключителна величина. Тя е истински духовен бисер не само за град София, но и за България, и за света. Тук може би са звучали словата на св. Константин Велики и още на св. Атанасий Александрийски, и на Отците от Сердикийския събор (IV в.).
В случая няма място за допускане на грешки, за оправдание. И не са възможни никакви разговори, че уж всичко е относително и е въпрос на усет. Така говорят помежду си само невиждащите. Прогледналите знаят, че всичко е ясно от пръв поглед. Иконата наистина е свещена и иконописанието е свещенодействие, а не просто набор от похвати и умения.
Не можем да продължаваме да извиняваме бездуховността си с комунизма. Такива извинения вече не се приемат. Ако водещите политици нямат духовно зрение, те са длъжни да си намерят духовно зрящи съветници и наставници, които да ги ръководят, а не да ги лъжат и манипулират, симулирайки послушание. Когато духовно слепият влезе в ролята на водач, особено позволявайки си да води общественици, тогава слепотата прераства в безочие. Ако тръгнем по пътя на безочието, ще продължим да вървим все по-надолу и по-надолу. И всички, които участват в лъжата, ще се провалят.